Робърт Луис Стивънсън
/1850-1894/
Робърт Луис Стивънсън - снимка Уикипедия
Родителите на Стивънсън били отдадени презвитерианци, но домакинството не било стриктно поддържано според калвинистките принципи. За него се грижела медицинска сестра Алис Кънингам, която била причина за кошмарите, тъй като често му разказвала за нещата, в които вярвала, а историите били доста страшни за едно малко дете. Също така обаче, тя ревностно се грижела за него, особено когато боледувал. По-късно, това време на боледуване, Робърт описва в поемата „Страната на завивките” и я посвещава на Алис.
Като единствено дете, на Стивънсън му било трудно да се адаптира, особено когато бил изпратен в близкото училище, когато бил на шест, и по-късно, когато бил приет в академия Единбург, на 11 годишна възраст. Но си прекарвал чудесно с братовчедите си през летните ваканции, когато играели заедно. В началното училище, той често боледувал и затова повечето предмети учел с частни учители. По тази причина се научава доста късно да чете, но след това проявява жив интерес към писане на статии, с което баща му много се гордеел. Именно той плаща за първата публикация на Робърт, когато той е на 16.
Лого на Google в памет на Робърт Луис Стивънсън
През 1873 година, Робърт Луис Стивънсън среща Сидни Калвин и Фани Ситуел, които играят важна роля в живота му по-нататък. Фани е жена на 34, с малък син, разделена със съпруга си. И двамата приятели са привлечени от нея, но по-късно през 1901 г, Калвин се жени за нея. През годините пък Стивънсън поддържа страстна кореспонденция с нея, в която Робърт се лутал между ролята на син и на ухажор. Калвин пък става първият му литературен съветник. Стивънсън участва активно в литературния живот на Лондон. Независимо че през 1873 година получава физически срив и отива в Ментон, Франция, за да се лекува. На следващата година се връща с подобрено здраве и започва работа върху своите произведения, а през годините посещава още няколко пъти Франция. През 1875 той е вече адвокат, и макар че обучението му повлиява върху книгите, той никога не практикува право. Той изразходва цялата си енергия в пътувания и писане. Едно от тези пътувания, с кану през Белгия и Франция, със Сър Уолтър Симпсън, води до написването на първата му истинска книга „Пътешествие във вътрешността” през 1878 година.
Това пътуване го отвежда в Грез през септември 1876, където за първи път среща Фани Осборн. Тя се жени рано на 17 години, и има три деца, и след поредица от раздели, окончателно се развежда със съпруга си през 1875 година. След като я среща, Стивънсън не престава да мисли за нея. През 1877 се срещат отново и стават любовници. На следващата година тя се връща в дома си в Сан Франциско. През 1879 г, Стивънсън също тръгва натам, без да предупреди родители си. Той решава да пътува с параход, втора класа, за да спести пари и да събере впечатления, които по-късно са отразени в книгата „Любителят емигрант”. Това пътуване обаче почти му коства живота, тъй като се отразява много зле на здравето му. Нужни са му месеци да се възстанови, накрая баща му разбира за неговото състояние и му праща пари, за да му помогне да премине през този период.
Така през 1880 г, Робърт Луис Стивънсън все пак се жени за Фани, като по думите му приличал по-скоро „на символ на смъртността, отколкото на младоженец”. С новото си семейство отпътува за Сан Франциско, долината Напа. През следващите години, Стивънсън посещава много места, опитвайки се да възстанови разклатеното си здраве. За сметка на лошото си здраве, той написва най-известните си творби през тези години – Островът на съкровищата, Отвлечени, Странният случай на г-н Джекил и мистър Хайд.
След смъртта на баща си през 1887, той се мести със семейството си в Колорадо, но здравето му се позакрепва от морския климат, когато на следващата година наемат яхта и плават с нея. През 1890, Стивънсън купува 400 акра земя на един от самоанските острови и се установява там със семейството си. До 1894 година написва – The Beach of Falesa, Catriona, The Ebb-Tide, Vailima Letters, след което изпада в депресия, защото смята, че креативността му се е изчерпала, и че физически може да остане безпомощен инвалид. А според думите му, той не желае да умре по този начин. Така без той да знае желанието му се изпълва. На 3 декември 1894 година, Робърт Луис Стивънсън работи през деня както винаги, а на вечеря решава да отвори бутилка вино, като в този момент му причернява и той припада пред погледа на жена си. Умира малко по-късно, най-вероятно от церебрален кръвоизлив, само на 44 годишна възраст.